Mar 10, 2010, 4:24 PM

Елегия (Дърво, Човек, дърва)

  Poetry » Other
1.3K 0 4

Тъй както бавно,

плавно те

ръце протягат -

дърветата към Слънцето

и пият Светлина -

така тъй бързо,

гузно хората  си лягат,

покой намират  в черната Земя...

 

За маса, стол,

хаванче,

дръжка на тесла,

ковчег или китара -

дърво грамадно те повалят

"ей така" и то  безмълвно пада...

 

А ако можеше

във  всякоя ръка -

по дума  за пощада,

по една дума  от  дърво

всеки от нас -

самичък да издяла...

 

Липа, Бреза,

Топола, Плачеща Върба

и Буки, много  стари...

Черница, Орех, Слива,

Ябълка,  Лоза,

не ща да ви  забравя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ценев All rights reserved.

Comments

Comments

  • С теб съм!Някой хора (да не казвам повечето),живеят само за да ядат.Но както е тръгнало,природата сама ще ни върне назад при себе си.Явно не виждаме "знаците"!
  • Гората е много хубаво място!
  • Браво! Страхотно!
  • да живееш, без да се замисляш, не е кой знае каква привилегия, уважаема..

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...