10.03.2010 г., 16:24 ч.

Елегия (Дърво, Човек, дърва) 

  Поезия » Друга
786 0 4

Тъй както бавно,

плавно те

ръце протягат -

дърветата към Слънцето

и пият Светлина -

така тъй бързо,

гузно хората  си лягат,

покой намират  в черната Земя...

 

За маса, стол,

хаванче,

дръжка на тесла,

ковчег или китара -

дърво грамадно те повалят

"ей така" и то  безмълвно пада...

 

А ако можеше

във  всякоя ръка -

по дума  за пощада,

по една дума  от  дърво

всеки от нас -

самичък да издяла...

 

Липа, Бреза,

Топола, Плачеща Върба

и Буки, много  стари...

Черница, Орех, Слива,

Ябълка,  Лоза,

не ща да ви  забравя!

 

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С теб съм!Някой хора (да не казвам повечето),живеят само за да ядат.Но както е тръгнало,природата сама ще ни върне назад при себе си.Явно не виждаме "знаците"!
  • Гората е много хубаво място!
  • Браво! Страхотно!
  • да живееш, без да се замисляш, не е кой знае каква привилегия, уважаема..
Предложения
: ??:??