Елегия (Дърво, Човек, дърва)
Тъй както бавно,
плавно те
ръце протягат -
дърветата към Слънцето
и пият Светлина -
така тъй бързо,
гузно хората си лягат,
покой намират в черната Земя...
За маса, стол,
хаванче,
дръжка на тесла,
ковчег или китара -
дърво грамадно те повалят
"ей така" и то безмълвно пада...
А ако можеше
във всякоя ръка -
по дума за пощада,
по една дума от дърво
всеки от нас -
самичък да издяла...
Липа, Бреза,
Топола, Плачеща Върба
и Буки, много стари...
Черница, Орех, Слива,
Ябълка, Лоза,
не ща да ви забравя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ценев Всички права запазени
