Елементарна поема
Дребното, елементарно
животурка си бездарно.
Пътят си намира лесно
материално и телесно,
а духовно хич го няма,
ала не усеща драма.
Зъби се и то нарочно,
стреля във сърцата точно.
На прогреса пътя спира
и за постове напира.
Люби слава и парички
и оплюва смело всички.
Май от всичко си разбира
и кусури все намира.
Хвали се и украсява
всяка своя дребна слава.
Вади тонове таланти
от фалшиви диаманти.
Шефовете уважава,
лази, после ги предава.
Патриот е хумореска
интересът му го сплесква
между честно и нечестно
между трудничко и лесно.
Пръв сред равни в махалата,
рине връзките с лопата.
И не чака на опашка,
бори се и то юнашки.
В службицата си пораства
и със всяка власт се сраства.
Чака своя сгоден случай
по-покорен и от куче.
Но докопа ли го лае,
лаят му е всеодаен.
Винаги е бял, не черен,
в егоизма си безмерен.
На какво ще те научи:
думите си как да сучеш.
Или тайно как се пречи,
и на куп бездарни речи.
На лъжи – добри и верни
и заслуги лицемерни.
Ала спирам май до тука
с дребното – огромна скука.
Който повече му стиска
да поеме храбро риска.
© Милена Френкева All rights reserved.
