Когато събличаш пред друг
панталона си кожен,
не забравяй, че под него
все още има спомен за мен.
Не по кожата,
а в мозъчните ти гънки
на кравай съм се свил и кротувам си тихо,
не съм ти проблем, нито спънка.
Мъничък ембрион,
който израждаш всеки ден,
не с кървящи ръце,
а с кървави мисли,
пролазили през синьото стъкълце на очите ми.
© Петър Каменов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
