Ембрион от спомени
Когато събличаш пред друг
панталона си кожен,
не забравяй, че под него
все още има спомен за мен.
Не по кожата,
а в мозъчните ти гънки
на кравай съм се свил и кротувам си тихо,
не съм ти проблем, нито спънка.
Мъничък ембрион,
който израждаш всеки ден,
не с кървящи ръце,
а с кървави мисли,
пролазили през синьото стъкълце на очите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Каменов Всички права запазени
