Емигрантска
Емигрантска
Прости ми, че оставих те сама!
Заминах, ала не по своя воля.
Оставих теб и моята страна.
Не виждах изход. Стана по неволя.
Прости ми мамо, но ме разбери!
Не искам да ме лъжат от екрана,
че всичко тук на хубаво върви,
а всъщност е скалъпена измама!
Прости ми мамо! Тука съм добре.
Работя и труда ми уважават.
Много трудно е, ала поне
което заслужаваш ти го дават.
Всяка нощ си мисля за дома,
така заспивам с болка във душата.
Не ти е лесно там да си сама,
и да будуваш сутрин до зората.
Прости ми мамо и благослови
да бъда жив и здрав и да се върна!
Не се измъчвай ти и не плачи!
Сега в писмото си ще те прегърна
и ще целуна твоите ръце
които ти за мене не пожали
и не пожали твоето сърце!
Прости, че дом и тебе аз оставих!
Но ще си дойда някой хубав ден
защото по-добро от вкъщи няма!
Родината е винаги със мен!
Далеч съм, и тъгата е голяма!
Прости ми мамо, че си там сама!
Прости ми, че отидох във чужбина!
Не исках да живея във лъжа
и лицемерие! За туй заминах!
© Георги Иванов All rights reserved.
