Емигрантска

Прости ми, че оставих те сама!

Заминах, ала не по своя воля.

Оставих теб и моята страна.

Не виждах изход. Стана по неволя.

Прости ми мамо, но ме разбери!

Не искам да ме лъжат от екрана,

че всичко тук на хубаво върви,

а всъщност е скалъпена измама!

Прости ми мамо! Тука съм добре.

Работя и труда ми уважават.

Много трудно е, ала поне

което заслужаваш ти го дават.

Всяка нощ си мисля за дома,

така заспивам с болка във душата.

Не ти е лесно там да си сама,

и да будуваш сутрин до зората.

Прости ми мамо и благослови

да бъда жив и здрав и да се върна!

Не се измъчвай ти и не плачи!

Сега в писмото си ще те прегърна

и ще целуна твоите ръце

които ти за мене не пожали

и не пожали твоето сърце!

Прости, че дом и тебе аз оставих!

Но ще си дойда някой хубав ден

защото по-добро от вкъщи няма!

Родината е винаги със мен!

Далеч съм, и тъгата е голяма!

Прости ми мамо, че си там сама!

Прости ми, че отидох във чужбина!

Не исках да живея във лъжа

и лицемерие! За туй заминах!