Епистоларно
Привет! Две думи ще напиша
(не знам дали по-близо съм така)...
Но полумракът сигурност ми вдъхва,
когато свещите съчувствено трептят
в очите на онези диви рози,
които ми донесе пролетта.
Здравей, любов! Луната пак надзърта
зад тънката завеса през нощта
и подминава без да се подхлъзне
на полунощната разпръсната роса -
несбъднати сълзи на горска нимфа,
защото не е срещнала скръбта.
А любопитния ветрец посяга
със мека длан към моите коси.
Стоя притихнала, не отговарям,
макар да знам, че пак си ти -
далечен, аматьорски влюбен
в палитрата на аромат игрив.
Привет, любими! Лятото издиша
горещия си августовски дъх.
И спирам за копнежите да пиша -
писмата не изпращам никой път...
Защото гълъбът кръжи изгубен
да търси влюбения мъж.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
