И така, додет' небето се синее,
не плачете, хора, там се рее моят дух.
Веч свободен, непотъпкан от съмнения,
сега съм цяла и сега живее ми се тук.
И пак се сещайте за мен, когато завали,
но не с тъга - не това са моите сълзи.
С капките от дъжд стълбица към вас строя
да видите, че чиста съм сега, неопетнена от света.
Далеч, но всъщност толкоз близо,
стига само да отворите сърца.
Потърсете ме във нелогичното,
отдето вечно тихо ви крещя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up