Jul 5, 2021, 5:46 PM

Епитафия 

  Poetry » Other
335 5 8

Тя не беше родена с душа на жена,
тя не хленчеше - имаше сила.
С всеки удар изправяше твърдо снага
и заспиваше в бедна квартира.


Позакърпваше дрехите, спеше на студ
и осъмваше някак щастлива.
Вън сияеше ясен небесният свод -
нова утрин и тя беше жива.


И обича, и мрази - и все от душа,
кой каквото пося, туй пожъна.
Не поиска палат, не отиде на бал,
в чужд живот без любов не замръкна.


Тя не беше поглеждала нивга назад,
щом е тръгнала, значи ще стигне.
Ако може простете ѝ, не е жена -
тя е ангел безмълвно отлитнал.
 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??