5 июл. 2021 г., 17:46

Епитафия 

  Поэзия » Другая
417 5 8

Тя не беше родена с душа на жена,
тя не хленчеше - имаше сила.
С всеки удар изправяше твърдо снага
и заспиваше в бедна квартира.


Позакърпваше дрехите, спеше на студ
и осъмваше някак щастлива.
Вън сияеше ясен небесният свод -
нова утрин и тя беше жива.


И обича, и мрази - и все от душа,
кой каквото пося, туй пожъна.
Не поиска палат, не отиде на бал,
в чужд живот без любов не замръкна.


Тя не беше поглеждала нивга назад,
щом е тръгнала, значи ще стигне.
Ако може простете ѝ, не е жена -
тя е ангел безмълвно отлитнал.
 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??