Nov 18, 2010, 9:33 PM

Есен

  Poetry » Other
899 0 8

Есен

Казваш стига. Не, няма да спра,
ще потичам без цел из нивята.
Ще погледам. Там нейде орат
и засяват до късно земята.

Ще поспра, ще направя букет
от изсъхнали листи за спомен.
Ще подгоня един самолет
със следа в небосвода огромен.

Ще приседна до тази чешма
на забравен отдавна строител.
После тихо ще вляза в дома,
ще погледам с усмивка звездите.

Ще запомня за дълго мига
на внезапния порив за есен
и кога ме обземе тъга,
ще го върна във весела песен.

11.11.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...