Есен
Есен
Казваш стига. Не, няма да спра,
ще потичам без цел из нивята.
Ще погледам. Там нейде орат
и засяват до късно земята.
Ще поспра, ще направя букет
от изсъхнали листи за спомен.
Ще подгоня един самолет
със следа в небосвода огромен.
Ще приседна до тази чешма
на забравен отдавна строител.
После тихо ще вляза в дома,
ще погледам с усмивка звездите.
Ще запомня за дълго мига
на внезапния порив за есен
и кога ме обземе тъга,
ще го върна във весела песен.
11.11.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
