ЕСЕН  -  2

Късна есен със сив полумрак,

със златиста и тъжна украса,

с изгорели от мъка листа

и дървета без цвят и гримаса.

Във мъглите някой се лута.

Търси път към сезон по-красив,

че на фона на златната есен

всеки вижда живота си сив.

Тъжни птици забравили песните,

пяти с радост във летните дни.

Всяка песен отмервала времето.

Тези птици сега са сами!

Тази есен, по своему истинска,

с красотата на божия дар,

със богата реколта изпълнена,

а сърцата изпълва със жал.

Късна есен със сив полумрак.

За мнозина навярно любима.

Аз пък млад, с уморени очи,

чакам с мъка своята зима.