ЕСЕН - 2
Късна есен със сив полумрак,
със златиста и тъжна украса,
с изгорели от мъка листа
и дървета без цвят и гримаса.
Във мъглите някой се лута.
Търси път към сезон по-красив,
че на фона на златната есен
всеки вижда живота си сив.
Тъжни птици забравили песните,
пяти с радост във летните дни.
Всяка песен отмервала времето.
Тези птици сега са сами!
Тази есен, по своему истинска,
с красотата на божия дар,
със богата реколта изпълнена,
а сърцата изпълва със жал.
Късна есен със сив полумрак.
За мнозина навярно любима.
Аз пък млад, с уморени очи,
чакам с мъка своята зима.
© Иван Иванов Всички права запазени