Есенният дъжд бавно ме натъжава
и кара любовта ми към теб да бъде леко разпиляна.
Разпиляна като есенни листа,
за да бъде леко шарена във сивостта на пепелта.
Сивостта ù кара ме да бъда още по-тъжна
и да плача даже и за пролетните цветя.
Пролетта кара ме да бъда малко по-зряла,
но есента премести се в настоящата раздяла.
Разпиляната ми душа ме кара
есенния дъжд да гледам...
Капка по капка пада моята огромна сълза
и тихичко нашепва, че есента е гост и в моята искрена към теб душа!