Есен
Отиде си лятото горещо
с уханните цветя и
песента на птичките изчезна
нейде в непонятната земя.
Студено, мрак и тишина
запълват картината на есента.
Оголените клони сякаш са протегнали
ръце към мрачното небе.
Мигом заблестява искрица светлина,
а след нея силен звук се откроява.
Наоколо измъчени лица,
подтискат твоята душа.
Ситни капчици дъжд потропват
по сухите листа.
И изведнъж разбираш,
че дошла е есента.
с уханните цветя и
песента на птичките изчезна
нейде в непонятната земя.
Студено, мрак и тишина
запълват картината на есента.
Оголените клони сякаш са протегнали
ръце към мрачното небе.
Мигом заблестява искрица светлина,
а след нея силен звук се откроява.
Наоколо измъчени лица,
подтискат твоята душа.
Ситни капчици дъжд потропват
по сухите листа.
И изведнъж разбираш,
че дошла е есента.
© Даниела Попова All rights reserved.
