Nov 11, 2019, 12:17 AM

Есен ли?... Нима дойде?...

580 0 1

 

Есен ли?... Нима дойде?...

 

Прогнозата за Времето предрича

стихийно да извие Бурен вятър

и мълниите яхнал той да тича

със облаци гръмовно над Земята...

 

Да влачи над полетата мъглите

и скита над Света като бездомник

събрал в едно и но́щите, и дните

да вие из горите: късен бродник...

 

Понесъл на мъглите пелената

да крие в нея пътища, пътеки

и тъй да ни отнема  Необята

и ясна Перспективата пред всеки...

 

(Но спря ли малко, просто да отдъхне,

внезапен дъжд на облака уседна...

А там, зад хоризонта, ще заглъхне

светкавица пробягала последна...)

 

... Тогава вече може да разсветне

и Слънцето изгряло да покаже,

че има и след Есента насетне

Живот... А и Любов безумна даже!...

 

Днес всичко в тази утрин ранобудна,

че вече Есен идва ми напомня

и тя дори в последната секунда

капризно ми стеснява хоризонта..

.

В инстинкти на абсурден атавизъм

въртят се черни птици разтревожени:

вещаят предусетен катаклизъм

за всички чувства до сега отложени...

 

И по това разбирам, че към мене

настъпва днес един Сезон различен:

на щедрост и узряване, с проблеми,

но винаги оставащ твърде личен!...

 

О Есен ли!?... Нима дойде тя вече

и ценностите във Живота трябва

да преосмислям сам, а тъй далече

Надежда всяка е – и тъй измамна!

 

... А лист един, от класиката в жанра,

откъсна се и полетя нагоре

предвестник бе сега на Есен ранна

и с Вятърът завихри се в простора...

 

Със него заигра и „черна птица

отделно от планиращото ято,

навярно беше „траурна вдовица“

на „мъртвото“ зад хоризонта лято!...

 

О, Есен моя и неназована

днес търся прилагателни различни!...

... А от „стандарта“ дето ще останат

е само:златна“, че за мен си: лична...

 

09.11.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...