Есен на село
Като дюля узряла, есента е красива,
в топли лъчи, като вино прелива,
гроздето бисерно се усмихва на изгрева
в ябълки златни оглежда се залеза.
Черни смокини приканват сред клоните,
от сочност са дъхави, лепкави крушите.
Над гюмове с трушии преведени бабите
нареждат от всичко порасло в градините.
Грабват коматче децата във шепите,
бързат за сеновала, улисани във игрите.
Все още припяват щурчета в тревата,
и жаби приквакват весело край реката.
Млада невяста, край огъня сръчно шета,
а старец придремва до скърцаща порта.
В двора наперен, червен петел кукурига,
куче пролая, поскърца на пътя каруца.
в топли лъчи, като вино прелива,
гроздето бисерно се усмихва на изгрева
в ябълки златни оглежда се залеза.
Черни смокини приканват сред клоните,
от сочност са дъхави, лепкави крушите.
Над гюмове с трушии преведени бабите
нареждат от всичко порасло в градините.
Грабват коматче децата във шепите,
бързат за сеновала, улисани във игрите.
Все още припяват щурчета в тревата,
и жаби приквакват весело край реката.
Млада невяста, край огъня сръчно шета,
а старец придремва до скърцаща порта.
В двора наперен, червен петел кукурига,
куче пролая, поскърца на пътя каруца.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
