Oct 23, 2014, 12:04 PM  

Есен в парка...

614 0 1

 

 

Есен в парка...

 

Ръси есенната шума

топъл вятър, напорист

и разстила я безшумно

по земята- лист по лист...

 

Момък и девойка в парка,

в този листопаден свят,

млади, влюбени и жарки

се целуват и вървят...

 

Целият живот възторжен

в устните им е събран,

няма изход невъзможен,

няма път неизвървян!...

 

Тя- от есенните листи

сплита царствено венче,

диви вихри поривисти

гони нейното момче...

 

Радват се на красотата

иде им да полетят,

но задържа ги Земята:

с нега, сладост, аромат...

 

В парка има и дечица,

и ехти им песента...

Горе- рее се Жар-птица

позлатила Есента...

 

... Слънцето приятно гали

в този листопаден дъжд,

идват малко закъсняли-

възрастни: жена и мъж...

 

На живота си в средата

преоткрили Любовта,

радват се на красотата

грабнала ги в Есента...

 

И разнася в необята

есенната им Любов,

топлият завихрен вятър,

и Животът почва нов!...

 

А пък Любовта, която

ненадейно ги събра:

по е щедра, по-богата,

но и много по-добра!...

 

... Все тъй есенната шума

ръси вятър отривист

и растила я безшумно

по земята... Лист по лист...

 

Коста Качев,

23.2014,

Есента

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...