Есенен стих
Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита
и изпъстря секунди с копнежи
Светлината угасва и догарят лъчите,
дреме времето в люлка от нежност.
Помрачняла жарта на огнище олтарно,
шепне древни магични напеви.
Вчера сутрин бе лятна със прохладна омара,
днес е заник на есенна дева.
Разридан небосклонът от ухание сладко,
от вкуса на въздишки от лешник.
Тя е алено-златна, но е тук тъй за кратко,
че се питаме вече: “ А беше ли?
Или всичко бе сън и проспахме живота
зажаднели за нова надежда?"
Кръговратът велик на Доброто и Злото
сцена нова за сблъсък подрежда.
И със нас, и без нас ще върви и ще пише
летописа лирично-епичен.
Из гората на дъжд и на шума мирише
и за радост все още ги вдишвам…
© Мария Митева All rights reserved.
