Oct 22, 2007, 5:14 PM

Есенна изповед 

  Poetry
543 0 6

Есенна изповед



Стрелките на часовника потракват бавно
със звук студен и режещ като нож.
И стаята отново е тъй сиво-празна,
макар да грее от удобства и разкош.
Душата ми и тя е като тази стая,
с разтворени врати е всяка нощ

и вечно чака тя един желан,
така и недочакан гост.
Потрепват пламъчета по стените бели,
прегърнали със две ръце нощта,
танцуват както всяка вечер скъпите завеси

любовно-тъжен танц със полъха на бриза.
Ах, този топъл летен бриз
и той надяна вече зимните одежди,
но още идва в полунощ до мене да поседне
на чаша вино с вкус на лято и тъга.
Проскърцва някак плахо тежката врата
в очакване и трепет ново-стара,
с надежда Той да влезе днес през нея.
Но пак не беше Той...
Нечакана пристигна есента.

© Истинска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??