Есенна изповед
Есенна изповед
Стрелките на часовника потракват бавно
със звук студен и режещ като нож.
И стаята отново е тъй сиво-празна,
макар да грее от удобства и разкош.
Душата ми и тя е като тази стая,
с разтворени врати е всяка нощ
и вечно чака тя един желан,
така и недочакан гост.
Потрепват пламъчета по стените бели,
прегърнали със две ръце нощта,
танцуват както всяка вечер скъпите завеси
любовно-тъжен танц със полъха на бриза.
Ах, този топъл летен бриз
и той надяна вече зимните одежди,
но още идва в полунощ до мене да поседне
на чаша вино с вкус на лято и тъга.
Проскърцва някак плахо тежката врата
в очакване и трепет ново-стара,
с надежда Той да влезе днес през нея.
Но пак не беше Той...
Нечакана пристигна есента.
© Истинска All rights reserved.
