Apr 6, 2007, 4:09 PM

Есенна картина 

  Poetry
1394 0 1
Листата падат - мечта след мечта,
сълзите падат - една по една.
Досега беше отворена моята врата.
Но сега започвам нова глава.

Шепне моето тяло без думи,
студът листата обрули.
Гледам хора с лица непознати,
вятърът дърветата клати.

Гласът ти в мойте мисли избелява,
леден дъжд душата ми облява.
Пред мен пътеката е бяла ,
лицето ти ще виждам аз до края.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Спомени,спомени...
Random works
: ??:??