Есенна картина
Листата падат - мечта след мечта,
сълзите падат - една по една.
Досега беше отворена моята врата.
Но сега започвам нова глава.
Шепне моето тяло без думи,
студът листата обрули.
Гледам хора с лица непознати,
вятърът дърветата клати.
Гласът ти в мойте мисли избелява,
леден дъжд душата ми облява.
Пред мен пътеката е бяла ,
лицето ти ще виждам аз до края.
сълзите падат - една по една.
Досега беше отворена моята врата.
Но сега започвам нова глава.
Шепне моето тяло без думи,
студът листата обрули.
Гледам хора с лица непознати,
вятърът дърветата клати.
Гласът ти в мойте мисли избелява,
леден дъжд душата ми облява.
Пред мен пътеката е бяла ,
лицето ти ще виждам аз до края.
© Милена Йорданова All rights reserved.
