Есенна мъгла
ЕСЕННА МЪГЛА
Над града саван разстила
гъста есенна мъгла.
Всеки бърза и се скрива -
колко тъжно е това!
На валма тъмата сива
с дребни капчици ръми.
Аз вървя и не прикривам
горестните си сълзи.
С упование се взирам
за открехната врата,
но утеха не намирам
и съчувстваща душа.
Где си, мой другар сърдечен,
с две протегнати ръце?
С нежност и любов да сгрееш
опустялото сърце?
Как желая с тебе двама
да вървим в добро и зло
и в живота ни да няма
черна мъка и тегло!
Но мъгла и студ се сливат,
пада плътен нощен мрак.
Как, къде да те открия,
спътнико желан мой, драг?
В кой ли край, отвян, далечен,
ти очакваш ме унил.
Само в сънищата вечер
виждам образа ти мил.
О, мъглата ще се вдигне,
няма вечно да стои.
Вярвам - и за мен ще има
по-щастливи, светли дни!
© Анка Келешева All rights reserved.
с оптимизъм.
