anka-dimitrova (Анка Келешева)
346 458
25.09.2011 г., 18:14 ч.

Есенна мъгла 

  Поезия
536 0 2

ЕСЕННА МЪГЛА

 

Над града саван разстила

гъста есенна мъгла.

Всеки бърза и се скрива -

колко тъжно е това!

 

На валма тъмата сива

с дребни капчици ръми.

Аз вървя и не прикривам

горестните си сълзи.

 

С упование се взирам

за открехната врата,

но утеха не намирам

и съчувстваща душа.

 

Где си, мой другар сърдечен,

с две протегнати ръце?

С нежност и любов да сгрееш

опустялото сърце?

 

Как желая с тебе двама

да вървим в добро и зло

и в живота ни да няма

черна мъка и тегло!

 

Но мъгла и студ се сливат,

пада плътен нощен мрак.

Как, къде да те открия,

спътнико желан мой, драг?

 

В кой ли край, отвян, далечен,

ти очакваш ме унил.

Само в сънищата вечер

виждам образа ти мил.

 

О, мъглата ще се вдигне,

няма вечно да стои.

Вярвам - и за мен ще има

по-щастливи, светли дни!

 

 

© Анка Келешева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??