Есенна мъгла

25 сент. 2011 г., 18:14

Поэзия

538 0 2

ЕСЕННА МЪГЛА

Над града саван разстила

гъста есенна мъгла.

Всеки бърза и се скрива -

колко тъжно е това!

На валма тъмата сива

с дребни капчици ръми.

Аз вървя и не прикривам

горестните си сълзи.

С упование се взирам

за открехната врата,

но утеха не намирам

и съчувстваща душа.

Где си, мой другар сърдечен,

с две протегнати ръце?

С нежност и любов да сгрееш

опустялото сърце?

Как желая с тебе двама

да вървим в добро и зло

и в живота ни да няма

черна мъка и тегло!

Но мъгла и студ се сливат,

пада плътен нощен мрак.

Как, къде да те открия,

спътнико желан мой, драг?

В кой ли край, отвян, далечен,

ти очакваш ме унил.

Само в сънищата вечер

виждам образа ти мил.

О, мъглата ще се вдигне,

няма вечно да стои.

Вярвам - и за мен ще има

по-щастливи, светли дни!