Oct 14, 2024, 7:40 AM

Есенна прелюдия

  Poetry
508 0 0

Тих полъх към вятър от друг свят

дошъл за да промени монотонност

в тоз град от лятото заспал

 

багри от нюанс във цветове

запазени, неотсечени дървета

листа по тротоар умиращи

идва зима, светът пременя

 

Тих полъх без да бърза за някъде

бързи крачки по пешеходната пътека

към нечакащ светофар

 

Есен, ти красива

прелюдия жива

виж каква картина

рисуваш и малко ако спрат ще видят

 

Есен, една, замръзни

остани да ти се насладя

Тъжна, топла, с тез листа

Бягаща носталгия и винаги една

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stew Carrey All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...