Oct 14, 2024, 7:40 AM

Есенна прелюдия

  Poetry
512 0 0

Тих полъх към вятър от друг свят

дошъл за да промени монотонност

в тоз град от лятото заспал

 

багри от нюанс във цветове

запазени, неотсечени дървета

листа по тротоар умиращи

идва зима, светът пременя

 

Тих полъх без да бърза за някъде

бързи крачки по пешеходната пътека

към нечакащ светофар

 

Есен, ти красива

прелюдия жива

виж каква картина

рисуваш и малко ако спрат ще видят

 

Есен, една, замръзни

остани да ти се насладя

Тъжна, топла, с тез листа

Бягаща носталгия и винаги една

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stew Carrey All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...