Oct 18, 2013, 11:35 AM

Есенни миниатюри

  Poetry » Love
669 0 0

Есенна миниатюра 1

 

Есента се случва 

в дъждовната капка

и жълтото листенце,

което игриво я гони.

 

Есента се случва

загадъчна и мокра,

капнала сълзичка

в отронен стих.

 

 

Есенна миниатюра 2

 

Есента говори

с любов в дланите.

Рисува с акварелна обич

капки дъжд по листата,

болящи от сладка зрялост.

Есента пише с въгленче

в отронен стих думи боси,

изтръпнала от обичане.

 

© Ванко Николов (Starkmaster   ®vn)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...