Есенни неволи
С шарена пола и гащи,
есента прелита,
блед поет припряно дращи,
стихове, с възхита.
Ято литна отзарана,
за не знам къде си.
А лирикът, на тавана,
тича, да се беси.
Бързо лятото избяга,
яхнало Пегаса.
бира даже не помага
потна - цяла каса.
Как да пише за комета,
нощем, сред мъглата?
Седна си от скръб поета,
върху очилата.
Утрините мокри сиви,
тъй го дерпесират.
Всички пориви щастливи,
ритват...И умират.
Бегло някак си си спомни,
кръчмата на Слави,
Та терзания огромни,
някак да удави.
После плъзна злобна клюка,
под смъртна угроза,
на жената, махмурлука...
Май прописал проза.
Усмихнах ли те, Целувчице? Сестро по съдба...Пардон - рога. :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
