Есенни пеперуди
Зачука дъжд. Барабани` в перваза.
Прозорците загъна с пелена.
А в стаята уютна тихо сяда
една любов примесена с тъга.
Промърка ми сърцето като котка
и нещо живо в тялото разля.
Две думи, казани тъй кротко,
изпълниха го с нежна топлина.
Усмихнах се. Красиво е когато
блещука зад стъклото тишина.
Перце от гълъб, в поздрав към земята,
ефирно затанцува със дъжда.
Но ето, хоризонтът ми намигна,
в небето изрисува си дъга,
Роди се ден със изгревът поникнал
и стана чудо... грейна светлина.
Изпълни стаята ми с пеперуди.
запърхаха невидими крилца.
Душата ми щастлива пробуди
готова да посрещне... есента.
© Таня Мезева All rights reserved.
