Есенно
ЕСЕННО
Застудява.
Небето от запад се ежи.
Окото му черно обхожда
ръждивите сънни гори.
Ято гарвани пророкува
първия снеговалеж...
А аз - недозряла ябълка -
в късната есен
се търкулвам от юг.
И разбирам, че животът
прогледнал оттук,
с очите на мъртвите
своя остатък отмерва.
Родословните клони
немеят край мен.
Носталгично дъждът
по лицето соли, за утеха
и потъва в стрък хризантеми.
Душите ви в шепи ще скрия -
две свещи запалих -
за бог да прости...
и за безплодните ви надежди,
избуяли в земята.
Едри камъни сол
и несигурно време
ме препъват назад
и отмерват до втръсване
дългата зима...
... Застудява във мен.
И тук застудя!
Застудява.
Небето от запад се ежи.
Окото му черно обхожда
ръждивите сънни гори.
Ято гарвани пророкува
първия снеговалеж...
А аз - недозряла ябълка -
в късната есен
се търкулвам от юг.
И разбирам, че животът
прогледнал оттук,
с очите на мъртвите
своя остатък отмерва.
Родословните клони
немеят край мен.
Носталгично дъждът
по лицето соли, за утеха
и потъва в стрък хризантеми.
Душите ви в шепи ще скрия -
две свещи запалих -
за бог да прости...
и за безплодните ви надежди,
избуяли в земята.
Едри камъни сол
и несигурно време
ме препъват назад
и отмерват до втръсване
дългата зима...
... Застудява във мен.
И тук застудя!
© Геновева Цандева All rights reserved.
Пращам усмивки 
