Есенно-пейзажна
Самотна
плачеща върба...
И ние с нея.
Есен,
капеща коса
на овехтяла горска фея.
Пъстроцветен листопад.
Хладен ноемврийски дъжд.
Омърлушен,
пушещ град,
вечно там
и вечно чужд...
© Тома Кашмирски All rights reserved.
Самотна
плачеща върба...
И ние с нея.
Есен,
капеща коса
на овехтяла горска фея.
Пъстроцветен листопад.
Хладен ноемврийски дъжд.
Омърлушен,
пушещ град,
вечно там
и вечно чужд...
© Тома Кашмирски All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...