Как ухае на дюли живота
и все още е синьо-зелен,
вкус на лято и есенна болка,
сладка круша сред двор окосен.
Жълто грозде провесило чепки,
разпиляло гердан от зрънца
и препълнило моите шепи
се разтапя по твойта брада,
а смехът ми ти пали очите
на целувки се връща при мен,
над ятата щастлива политам и...
небето е плитко, съвсем!