Dec 20, 2017, 12:39 AM

Есента

  Poetry » Other
2.1K 0 0

Падат листата, трупат се...
да повеят любовта.
Край огнището топло,
студен ветрец, косите ми развя.

Есента си отива с птиците,
далеч от тяхната земя...
От младостта отпиват,
за да са свободни с песента.

Повейте с ветровете,
отлитайте с любовта.
Прегърнете хората,
които са във вашите сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

The work is a contestant:

23 place

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...