Dec 20, 2017, 12:39 AM

Есента

  Poetry » Other
2.1K 0 0

Падат листата, трупат се...
да повеят любовта.
Край огнището топло,
студен ветрец, косите ми развя.

Есента си отива с птиците,
далеч от тяхната земя...
От младостта отпиват,
за да са свободни с песента.

Повейте с ветровете,
отлитайте с любовта.
Прегърнете хората,
които са във вашите сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

The work is a contestant:

23 place

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....