Падат листата, трупат се...
да повеят любовта.
Край огнището топло,
студен ветрец, косите ми развя.
Есента си отива с птиците,
далеч от тяхната земя...
От младостта отпиват,
за да са свободни с песента.
Повейте с ветровете,
отлитайте с любовта.
Прегърнете хората,
които са във вашите сърца.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени