Тъй шеметна във жълто и червено -
запалила е огън есента,
в дърветата ѝ - есенни огньове,
се грее и изгаря любовта.
Изгаря зарад огнената есен -
пленила я със багри на страстта,
все тича и върти се полудяла -
събира с шепи паднали листа!
Задъхана опитва грозд със вино -
от него аромат я лъха нов,
замайва се от сладката напитка -
в едно се сливат есен и любов...
© Теодора Петрова All rights reserved.