Тя, Есента, на мене прилича -
с усмивка чаровна момиче затичано.
По плажове пусти с вятъра есенен,
танцува в такта на старата песен.
По улици градски кестени пръсна,
върби и тополи до голо обръсна.
Към топли земи изпрати и птиците,
наниза врабчета сиви по жиците.
Погали със слънце всичките влюбени,
конфети разпръсна - листа пеперудени.
Постла под дърветата златeн килим,
накрая се кротна до топъл комин.
© Валка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасен стих!!!