Тя, Есента, на мене прилича -
с усмивка чаровна момиче затичано.
По плажове пусти с вятъра есенен,
танцува в такта на старата песен.
По улици градски кестени пръсна,
върби и тополи до голо обръсна.
Към топли земи изпрати и птиците,
наниза врабчета сиви по жиците.
Погали със слънце всичките влюбени,
конфети разпръсна - листа пеперудени.
Постла под дърветата златeн килим,
накрая се кротна до топъл комин.