Тя, Есента, на мене прилича -
с усмивка чаровна момиче затичано.
По плажове пусти с вятъра есенен,
танцува в такта на старата песен.
По улици градски кестени пръсна,
върби и тополи до голо обръсна.
Към топли земи изпрати и птиците,
наниза врабчета сиви по жиците.
Погали със слънце всичките влюбени,
конфети разпръсна - листа пеперудени.
Постла под дърветата златeн килим,
накрая се кротна до топъл комин.
© Валка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасен стих!!!