Есента на нашите дни
844
0
1
Заваляха сухи, есенни листа
и скоро целият намръщен град
заплува в есенната пъстрота
на нашия нестихващ листопад.
Разперихме изсъхналите клони,
погалихме сивото, мрачно небе,
а щом и последният лист се отрони,
в нас замлъкна невинното, спящо дете.
Окапаха безгрижните усмивки
и се спогледахме меланхолично,
сбогувахме се с всички придобивки,
оголени почти до прозаичност.
Залиняха цъфтящите, млади тела
и безплодни, зачакахме да дойде глад,
да ни обрули и съсухри старостта,
да притихнем сподавени във вечен хлад.
© Кристина All rights reserved.
