Заваляха сухи, есенни листа

 и скоро целият намръщен град

заплува в есенната пъстрота

на нашия нестихващ листопад.

Разперихме изсъхналите клони,

погалихме сивото, мрачно небе,

а щом и последният лист се отрони,

в нас замлъкна невинното, спящо дете.

Окапаха безгрижните усмивки

и се спогледахме меланхолично,

сбогувахме се с всички придобивки,

оголени почти до прозаичност.

Залиняха цъфтящите, млади тела

и безплодни, зачакахме да дойде глад,

да ни обрули и съсухри старостта,

да притихнем сподавени във вечен хлад.