В очите ми се оглежда есента,
прохладна, самотна и гола,
не се чува на птиците песента,
нито крякане на жабите в гьола.
Отдавна листата пожълтяха
и листопадът е към своя край,
а само до вчера зелени бяха –
но октомври винаги е след май.
В очите на есента денят заспива,
той бяга от нощната покривка,
в очите на есента нощта триумфира
в посрещане на зимата с усмивка.