В очите ми се оглежда есента,
прохладна, самотна и гола,
не се чува на птиците песента,
нито крякане на жабите в гьола.
Отдавна листата пожълтяха
и листопадът е към своя край,
а само до вчера зелени бяха –
но октомври винаги е след май.
В очите на есента денят заспива,
той бяга от нощната покривка,
в очите на есента нощта триумфира
в посрещане на зимата с усмивка.
© Никица Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
