Jan 25, 2016, 7:57 PM

Естествен подбор

  Poetry » Other
732 0 0

Homo sapiens, тоз биологичен феномен
и доминиращ вид е тъй учуден,
дали като носител, на божествения ген,
да търси дом извън дома ще е принуден? 

Дали ще заживее, като низшия си брат – абориген,
в пустинен свят, но от стъкло захлупен,
защото въздуха, преливащ от отровен елемент, 
ще се предлага само от търговец крупен?

Да търси дом извън дома,
присъдата изглежда предрешена,
извън планета, превърната в развалина,
до последна капчица живот цедена!

Мисли си, че в него е властта,
да разточителства със всяка жива форма,
най-рядката е с най-високата цена,
печалбата от нея щом е най-огромна!

Тя счупи крехкия му срам,  
превърна всичко в акции, валути,
насърчаван, от власт имащата сган,
портфейлите все не са достатъчно издути!

Върховен стимул да се храни в порцелан
Чужди болки? Нека ги лекуват други!
Света ще стиска в мръсната си длан,
докато от алчност не го погуби.

Излишно даден ни е интелект,
глави от злобата болят пробити.
Човеци – низши форми, но с гибелен ефект,
еволюцията е инвестирала във паразити!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Хаджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...