Страстта е черна.
Поглъща всичко.
Всеки един друг цвят изчезва.
И се свива,
свива,
свива...
до една единствена точка –
там, където докосваш.
Кулминацията е разливане.
На твоето черно и моето.
Сливане.
И мрак.
Където всичко започва пак.
Отначало.
От върха на пръстите.
И търсещи устните.
Така е божествено.
А сътворението...
е естествено.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
