May 22, 2009, 11:15 AM

Еволюция 

  Poetry » White poetry
552 0 7

Докосвам с пръсти

спокойствието 

на утрото,

пускам корени

в земята,

която ми подхожда

да преживея 

най-същественото...

 

Тежък недъг е

да предъвквам идеали,

но за щастието

гледам в нозете

и с ръцете

крехкостта му пазя -

 

договор да сключа

с него -

да прекосим заедно

времето и 

страстта към живота

да премине

в нежност...

 

с апетит да вкусим 

даровете

на сърцето...

 

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??