Езерно стихотворение
Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина,
която плавно ходи по водата.
Подгъват всички думи колена
и чезнат във угасващото лято.
Опиташ ли да пишеш лист след лист
вода как става вино и опива,
ще станеш непризван евангелист,
в чиито думи Словото застива.
А този миг е крехък и е свят.
Преди да свърши, вече е предишен.
Не можеш да запазиш този свят,
а само да го вдишаш. И издишаш…
16.09.2021
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
