***

Sep 3, 2011, 10:48 PM

Poetry » Love

826 0 2

Всичко започна с две имена

и с два въпроса.

Стените попиха на думите същността

и се разхождаха вълнения боси.

Ръката ми намери твоята длан -

чертаехме си време и пространство.

Нощта отхапа болката ми на жена,

в зениците ти пламък от свещта порасна.

И стана чудо. Белег от небе

с две думи върху нас се спусна.

Ний знаехме, от Вечността не се краде -

дори прашинката, полепнала по устните.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Уенди (Бианка Габровска)

2011-09-10T22:32:05+03:00

Прекрасно е! Прекрасно е, че си тук и че ни даряваш с красота!
batstefko1 (Ст)

2011-09-04T20:52:39+03:00

Много е хубаво!