Mar 31, 2017, 4:32 PM

* * *

  Poetry » Other
729 0 0

Чрез песните изпети,

виждам своя живот,

като на кинолента,

в сърцето ми върви,

не ще тя спре,

дорде душата ми гори,

и тук ако ме питат,

аз ще им отговоря,

ако в сърцата ви човешки,

запомнен съм с любов,

не ще потъна в забрава,

ще се издигна в небето,

като капчица добро,

ще видя птичи полет,

зората как трепти,

и ще се надявам,

че някога обичани сме били.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Диманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...