Фадо за малка гара
Вали.
И е изнервен вятърът.
Отръсква като мокро куче водни капки.
Просвирва в жиците
и сякаш е
последният ми заминаващ без посока влак.
Ще си отиде както другите.
Нали съм само малка гара с мътни лампи?
По керемидите ми, бурите,
една след друга,
слагат своя щампа.
А вечерта на прага ми седи.
Все тръгва си от мен
и все не си отива.
Повлича виолетови коси,
и длани просещи протяга боязливо.
Не мога милостиня да й дам.
По-просяк съм от нея
и не се залъгвам.
След всеки дъжд,
след вятъра- номад,
замръквам все по-рухнала на своя ъгъл..
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
