Тихо!
В очите му, чувам аз, нещо шепти...
Да може тишината му да замълчи!
Изострям слух, опъвам тетива,
душата ми се впива в неговата...
Тишина...
В ума му безмълвието звучи.
Здравия разум упорито ми жуми.
Виждам, той свири, (с)тонове глухи,
страхa натиска клавиши наслуки.
Стига!
Спри тази полифония!
Чувам в очите ти стаената агония.
Потискаш собствената си мелодия
- шепот е зад фалшива рапсодия.
© Даниела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
