Тихо!
В очите му, чувам аз, нещо шепти...
Да може тишината му да замълчи!
Изострям слух, опъвам тетива,
душата ми се впива в неговата...
Тишина...
В ума му безмълвието звучи.
Здравия разум упорито ми жуми.
Виждам, той свири, (с)тонове глухи,
страхa натиска клавиши наслуки.
Стига!
Спри тази полифония!
Чувам в очите ти стаената агония.
Потискаш собствената си мелодия
- шепот е зад фалшива рапсодия.
© Даниела Всички права запазени