Oct 25, 2023, 2:39 PM

Фарадей 

  Poetry » Free verse
89 0 0

 

                  Ф А Р А Д Е Й

 

Кървава пътека

по водата пламеней

и ноща полека

спуща тъмен клей...

 

Слънцето се скрива

зад отсрещния баир,

но хиляди Слънца откриват

светъл нощен панаир.

 

Днеска мощните турбини

постоянно се въртят...

Като ден през тъмното ще минеш...

Това се казва благодат.

 

Робите,от труда си изморени,

с Надежда чакат Слъчевий закат,

знаят,с него идва време,

до изгрева да си поспят.

 

Мъчиме се,да подлъжем

кокошката,като дете,

че уж била е длъжна,

през ноща отново да снесе. 

 

Но уви,биологичният часовник

на кокошката в главата

се подсмихва и оспорва:

"Труд си правите на вятър!"

 

Само с кучето,със коня и жената

нямаме във тъмното проблеми,

те са истински приятели

на Човека от край време.

 

С помощта на вощеница

Паисий сътвори,

за потомците записа,

какви сме Българи били!?

 

Почитан българин и виден

е хиледарският монах,

оставил вечен спомен свиден,

на свещ записан през ноща.

 

Този смел предтеча

превърнал в ден нощта,

спокоен е отдавна вече,

но нас обърка със свеща.

 

От както Фарадей

роторчето завъртя,

вощеница не мъждей,

работим вече през ноща.

 

Нормално хората когато спят,

ненормалните работят,

през ноща заплаща се труда,

като на Марко Тотев.

 

А кодексът "справедлив и мил"

през лятото от него реже час,

че много дълъг денят бил,

от което се скъсявала ноща.

 

Ех,умнико Фарадей,

голям си Дявол ти,

твойто роторче живей,

яко всички ни върти...

 

20.03.1989г.п.Усогорск 

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??