Oct 25, 2023, 2:39 PM

Фарадей

399 0 0

 

                  Ф А Р А Д Е Й

 

Кървава пътека

по водата пламеней

и ноща полека

спуща тъмен клей...

 

Слънцето се скрива

зад отсрещния баир,

но хиляди Слънца откриват

светъл нощен панаир.

 

Днеска мощните турбини

постоянно се въртят...

Като ден през тъмното ще минеш...

Това се казва благодат.

 

Робите,от труда си изморени,

с Надежда чакат Слъчевий закат,

знаят,с него идва време,

до изгрева да си поспят.

 

Мъчиме се,да подлъжем

кокошката,като дете,

че уж била е длъжна,

през ноща отново да снесе. 

 

Но уви,биологичният часовник

на кокошката в главата

се подсмихва и оспорва:

"Труд си правите на вятър!"

 

Само с кучето,със коня и жената

нямаме във тъмното проблеми,

те са истински приятели

на Човека от край време.

 

С помощта на вощеница

Паисий сътвори,

за потомците записа,

какви сме Българи били!?

 

Почитан българин и виден

е хиледарският монах,

оставил вечен спомен свиден,

на свещ записан през ноща.

 

Този смел предтеча

превърнал в ден нощта,

спокоен е отдавна вече,

но нас обърка със свеща.

 

От както Фарадей

роторчето завъртя,

вощеница не мъждей,

работим вече през ноща.

 

Нормално хората когато спят,

ненормалните работят,

през ноща заплаща се труда,

като на Марко Тотев.

 

А кодексът "справедлив и мил"

през лятото от него реже час,

че много дълъг денят бил,

от което се скъсявала ноща.

 

Ех,умнико Фарадей,

голям си Дявол ти,

твойто роторче живей,

яко всички ни върти...

 

20.03.1989г.п.Усогорск 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...