25.10.2023 г., 14:39

Фарадей

393 0 0

 

                  Ф А Р А Д Е Й

 

Кървава пътека

по водата пламеней

и ноща полека

спуща тъмен клей...

 

Слънцето се скрива

зад отсрещния баир,

но хиляди Слънца откриват

светъл нощен панаир.

 

Днеска мощните турбини

постоянно се въртят...

Като ден през тъмното ще минеш...

Това се казва благодат.

 

Робите,от труда си изморени,

с Надежда чакат Слъчевий закат,

знаят,с него идва време,

до изгрева да си поспят.

 

Мъчиме се,да подлъжем

кокошката,като дете,

че уж била е длъжна,

през ноща отново да снесе. 

 

Но уви,биологичният часовник

на кокошката в главата

се подсмихва и оспорва:

"Труд си правите на вятър!"

 

Само с кучето,със коня и жената

нямаме във тъмното проблеми,

те са истински приятели

на Човека от край време.

 

С помощта на вощеница

Паисий сътвори,

за потомците записа,

какви сме Българи били!?

 

Почитан българин и виден

е хиледарският монах,

оставил вечен спомен свиден,

на свещ записан през ноща.

 

Този смел предтеча

превърнал в ден нощта,

спокоен е отдавна вече,

но нас обърка със свеща.

 

От както Фарадей

роторчето завъртя,

вощеница не мъждей,

работим вече през ноща.

 

Нормално хората когато спят,

ненормалните работят,

през ноща заплаща се труда,

като на Марко Тотев.

 

А кодексът "справедлив и мил"

през лятото от него реже час,

че много дълъг денят бил,

от което се скъсявала ноща.

 

Ех,умнико Фарадей,

голям си Дявол ти,

твойто роторче живей,

яко всички ни върти...

 

20.03.1989г.п.Усогорск 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...